103. КОЛЕКТИВНИЯТ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА СЛЕД 1944 г.

Изобщо след заминаването на Учителя в братските среди не само, че не настъпи някакво униние, но имахме налице и един голям подем, за обща колективна работа, за една пълна изява и оживена обща просветна дейност и колективен живот.

Освен петдесетях томчета беседи и лекции, издадоха се още книгата „Учителят", „Песните на Учителя" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Идеята да се издаде книга за Учителя и неговото дело се заражда в братята Боян Боев и д-р Методи Константинов, още когато Учителя е бил в село Мърчаево. Тогава те отиват при Него и споделят тази своя идея, като предлагат да имат за сътрудник и още един брат, като посочват и кой би бил подходящ за това. Учителят им предложил да повикат за сътрудници Мария Тодорова и Борис Николов. Така тези четиримата с много ценното съдействие на Неделчо Попов, като технически ръководител, написват и издават книгата.

В Просветният съвет се създадоха най-различни секции, които си правеха редовно събрания. Учителска секция, музикална секция, художествена секция, секция за преводи, литературна секция, в която влизаха всички братя и сестри, които пишат художествена литература, като в своите събрания, те четат своите произведения. Отвори се също и секция по Астрология, ръководена от нашият брат Влад Пашов. Не закъсня и Есперантото да излезне на сцената. Курса по Есперанто ръководеше д-р Стефан Кадиев. Признаци на един трескав братски живот, бяха налице и в провинцията.

Нашите празници 22 март - първият ден на пролетта, 22 юни - Петровден, 22 септември, 22 декември и 27 декември, се отпразнуваха особено тържествено, както и при Учителя. С определени наряди, общи вечери, а след вечерята се изпълняваше богата литературна и музикална програма. По това време от вещ архитект се изработи и план за парк около мястото на Учителя. Нашите фотографи Васил Искренов и Пеню, бяха приготвили снимки, показващи животът ни на Изгрева и Рила, като направиха и изложба от тях.

За приятелите не бяха чужди и окултните издания, които излизаха на Запад. С особено внимание се ползуваха тук и трудовете на английската окултистка Мабел Колинс, като се изнесе също, че това име е всъщност псевдоним на един от Учителите, за които теософите говореха - Учителят Иларион. Приятелите ги ползуваха предимно на руски език, на който имаше преводи. Но това оживление беше скоро потиснато и смазано.